ПРОЦЕСЪТ НА УЧЕНЕ

КАК ДА НАПРАВИМ ПОЛЕЗНОТО ПРИЯТНО!

 
https://lh3.googleusercontent.com/-qzqt13YYZqI/TxIc22yZCWI/AAAAAAAAB-Q/AvH9meU7NCQ/s360/litt5le_one4s_by_s.jpg  

Процесът на учене винаги се е свързвал със сериозност, замисленост, тишина и... досада. Според повечето хора те вървят ръка за ръка. И тези представи се насаждат от ранна възраст с неизменното "Шшшшт, тихо, нали учим?!", като се започва още от детската градина. Естествената любознателност, желанието да знаеш повече и да учиш, забавлявайки се, остават на заден план.

Но историята, както и най-новите изследвания, твърдят обратното – човечеството е тласкано в развитието си напред от непрекъснатото желание на индивидите да учат нещо ново и да се самодоказват. Още от времето на гръцките богове, на Дедал и Икар, на големите умове от Средновековието, любопитството и търсенето на знания винаги са били водещи. Нима на тях им е било досадно?

Същият е процесът и при най-малките деца – учат се как и кога да се смеят и плачат, учат се да изразяват емоциите си, да говорят, да се хранят, да ходят, да опознават света... Учат постоянно и по нищо не личи да изпитват досада.

Тогава защо ние някак им внушаваме, че процесът на учене е съпроводен с досада и родители, и учители, започваме да се борим с тази досада ей така, по подразбиране?

  • Най-важният фактор, безспорно, е учителят, неговата подготовка и желанието му за работа. Лесно е знанието просто да се “изсипе”, трудното е да се обясни колкото може по-просто и още по-трудно – това да стане по интересен и забавен начин. Истинската магия се случва тогава, когато децата си мислят, че само са играли, без да осъзнават колко много са научили. Тази лекота на учебния процес е само привидна, всъщност тя изисква от учителите да влагат повече усилия, а това, за съжаление, се случва рядко в българските училища.
  • Вторият фактор, който влияе на интересното учене, е материалната база. Макар че в последните години се прави много в тази насока, усилията и финансирането са насочени предимно към подобряване на битовите условия в училищата и детските градини. Това, разбира се, никак не е маловажно, но изобилието от помагала, карти, материали за опити са тези, които “палят” интереса в детските очи.
  • Третият фактор е родителското отношение към ученето. Родителите не бива да наблягат на задължението да учиш. Да, в България основното образование е задължително, но не това трябва да движещата сила за посещенията в училище, а желанието да научат повече. Именно то ще ги мотивира да четат, да търсят нови източници на знание, да развиват способностите си.
  • Четвъртият фактор е отношението на децата. Това, как те се отнасят към учебния процес, е в пряка зависимост от вече изброените фактори. Ако за първокласника всичко е ново, интересно и забавно до известна степен (поне през първия срок), с преминаването в по-горните класове е все по-трудно интересът да бъде задържан. Материалът е много, в това няма никакво съмнение. И все пак... Забавно би било да си поставят цели, например: да изслушат поне един урок, без да се занимават с нещо странично като писане на sms-и или пък да получат висока оценка по предмет, който никак не им е интересен. Кой знае, може пък точно в органичната химия да открият красота? Ако не е в органичната химия, може би е в тригонометрията? Така, насочвайки основните си усилия ту в една, ту в друга посока, биха могли да намерят поле за бъдещата си професионална реализация.


Промяната няма да дойде изведнъж, но родителите и учениците са тези, които трябва да я започнат. Училището като институция може и да откликне на новите им изисквания и потребности, но това едва ли ще се случи в рамките на едно поколение и, уви, предразсъдъкът, че ученето е досадно, ще остане жив още дълго време.

Източник: https://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=4921