ЗА ИНТЕГРАЦИЯТА

Няма как да подмина противоречащите си до голяма степен европейски и родни представи за ценности и етническа толерантност що се отнася до ромския въпрос. Вероятно е редно да го наричам ромски проблем, защото никой не го захваща с позитивна нагласа.

Накратко: Европа ще наказва цели народи, ако техните роми смущават спокойствието на богатите в ЕС.
Причината: В Европа безработни роми пълнят тамошните бюра по труда или подбиват цените на трудовия пазар.
Европейското послание: Измислете начин как вие да ги дискриминирате, защото ние не желаем да се излагаме чрез етнически гонения. Ромите трябва да бъдат застопорени, за да не бъдат отговорност на богатите страни.
Следствие: Узаконена сегрегация - политика на принудително отделяне на определена група от населението, в случая по етнически признак. Опит за създаване на гето в национални граници, в пълен противовес с лицемерните високопарни речи за човешки права, развитие и равнопоставеност, докато ни изпращат всякакви заптиета под формата на емисари на правозащитни организации. Проблемът е във фалша и двойния стандарт.


Брюксел погва ромите, както "Атака" не смее.
Няма смисъл да се отнема депутатският имунитет на лидера на "Атака" Волен Сидеров, защото скоро ще се класира за "европеец на годината". Неговата етническа и верска нетърпимост хармонизира с новите тенденции в ЕС, изразявани както от правителства в големите западни столици, така и от самата комисия в Брюксел.

По празниците, когато народът се бе вторачил в Шоуто на Волен, Еврокомисията (ЕК) предложи механизъм за аварийно връщане на визите за македонци, сърби и други, защото техни роми и албанци напъплили Швеция, Белгия и прочие заможни държави и забравили, че имат 6-месечен срок на безвизово пребиваване. Положението станало нетърпимо и трябвало да се действа в сгъстен график. ЕК проектира механизма само 20 дни след първото си Съобщение относно миграцията, прието на 4 май 2011 г. На 9 юни се събира Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи, който ще даде първото междудържавно одобрение на предложената предпазна мярка, а на 24 юни тя ще получи зелена светлина на най-високо равнище, когато се събере Европейският съвет в Брюксел. Целта е да се скъси процедурата, по която държави извън ЕС ще се прехвърлят от "белия" в "черния" визов списък, което ще става по искане на всяка засегната страна и няма да трае, както е сега, години, докато се постигне общо съгласие. Много важно - бихме казали, - да върнат визите на македонците, че да си спомнят дали все пак не са българи и пак да ни ревнат за паспорти. Ние нали сме в ЕС и това не ни засяга?

Истината е, че ни засяга, и то съвсем сериозно. В Западна Европа, където националистическата вълна се превръща в политическо цунами за традиционните партии, вече е преминат прагът на нетърпимост, след който се внушава вина на цели народи заради техни малцинствени етнически групи. Миналата година Франция блокира пътя на България към Шенгенската зона заради стотина роми, изгонени по нареждане на президента Никола Саркози.
Месеци по-късно бе измислено политически по-приемливото обяснение, че проблемът е в корупцията на държавата. За да не бъде обвинен в расизъм и ксенофобия и особено за да се предпази от напомняне за депортациите на роми през войната, Париж реши да спусне шенгенска бариера пред всички българи (същото се отнасяше в още по-голяма степен за румънците, чиито сънародници от ромски произход са три пъти повече).

Колко роми и албанци от Македония и Сърбия са уплашили Белгия и Швеция, които най-много настояват за извънредни мерки срещу народите на двете държави? Белгийската радио-телевизионна компания РТБФ, цитирана от Би Би Си, преброи в страната точно 544 за тази година. Шведската комисарка по вътрешните работи Сесилия Малстрьом заяви, че предлаганата от нея визова предпазна клауза ще се задейства само при "определени изключителни случаи". Ако сегашният случай е такъв, значи някои държави си поставят за цел "нулево решение" на ромския въпрос, постигнато досега само от Холандия, която чрез гонения преди два века се е отървала напълно от своите роми.
 
Обсъждат се различни варианти на бъдещия механизъм, като разликата е в процента, който ще служи като пусков механизъм. Предлага се, например, да се приеме праг от 50%. Ако половината от влезлите безвизово в ЕС не напуснат в срок, всички граждани в техните държави ще бъдат наказани с връщане на визите. С други думи, ако 272-ма македонски и сръбски роми и албанци не са си тръгнали своевременно от Белгия, отговорност ще носят 9.5 млн. техни сънародници.

Посланието е ясно: измислете начин как вие да ги дискриминирате, защото ние не желаем да се излагаме чрез етнически гонения. Друг е въпросът, че съгласно Европейската конвенция за правата на човека нито Сърбия, нито Македония могат да ги спират да пътуват в чужбина, защото "всеки има право да напусне всяка държава, включително и своята".

Белград и Скопие трябва да се допитат до българския премиер Бойко Борисов, който преди девет години в качеството си на главен секретар на МВР заплаши, че ще върне изходните визи на българите, за да сложи цедка на границата за роми, дотегнали тогава на Холандия, но се изложи като душманин на европейските ценности.

България и Румъния като страни от ЕС с най-голям процент ромско население (средно по 10%) тепърва ще се сблъскват с все повече проблеми, произтичащи от европейска нетърпимост към ромите. Темата се банализира толкова много, че стана част от вътрешната пропаганда дори на партии от традиционните течения. Премиерът на Италия Силвио Берлускони предупреди жителите на Милано, че градът им ще се преименува на Циганополис, ако позволят на левицата да спечели местните избори на 28 и 29 май. "Милано не може да стане ислямски град, Циганополис, пълен с лагери на роми и обсаден от чужденци, на които левицата дори иска да даде право на вот", заяви той на сайта на своята партия "Народ на свободата" точно в деня, когато еврокомисарката Малстрьом обяви визовата предпазна клауза. Съвпадението на датите може да е било случайно, но съвпадението на настроенията не е.

Откакто преди година избухна ромският скандал във Франция, приветстван тогава само от Италия, Еврокомисията извървя плавен път на нагаждане към националистическите тенденции. По въпроса дали решението на ромския проблем е общоевропейско или национално Брюксел вече ясно споделя мнението, че ромите трябва да бъдат интегрирани (застопорени) в държавите, откъдето произхождат. Навикът на част от тях да търсят препитание чрез постоянно движение (включително и зад граница) се игнорира и се препоръчва "ромско включване" на място. Извънреден Съвет на ЕС по социалната политика обяви на 19 май "Рамкова политика на ЕС за национални стратегии на ромската интеграция до 2020 г." Чисто декларативно "Комисията подчертава, че трябва да се действа на европейско и национално равнище за по-добра икономическа и социална интеграция на ромите" и добавя, че "ромите са европейски граждани". Но след това изтъква, че ромското включване е работа преди всичко на отделните държави, докато ЕС играе допълваща роля. Причината е, че "във всяка страна членка делът на ромското население и неговият социално-икономически статус е различен, което означава, че трябва да се прилага национален подход за ромско включване според обстоятелствата и нуждите на терен". За целта всяка държава трябва да се концентрира в четири области: образование, трудова заетост, жилищно настаняване и здравеопазване за ромите. Не става ясно какво да се прави с ромите, които все още предпочитат номадски живот. Може би да ги заключи в гета под предлог за жилищно настаняване? По този въпрос обаче Брюксел мълчи.

Вижда се, че в новата стратегия на ЕС за ромите няма нищо ново. Във всички препоръчани области България полага усилия много преди да влезе в ЕС. По времето на комунизма даже тя отчиташе повече успехи, защото можеше да прилага и принудителни мерки - например да прати ромчетата на училище и да ги ваксинира, да накара родителите им да работят и пр. Брюксел сякаш ни внушава сега да се върнем на стария път. Остава да ни препоръча за премиер и Волен Сидеров, чиито активисти да направят санитарен кордон около ромските гета за доброто на Европа.

 

 

Източник: https://kafene.net/pc_url_17913647 - статия на Светослав Терзиев, в. Сега