Появата на система за писане изглежда съвпада с прехода от ловно-събираческо общество към по-постоянни аграрна лагери, когато става необходимо да се брои и търгува собствеността (парцели земя, животни или мерки на зърно).
Писмеността започва като пиктограми - рисунки, които се използват като писмен знак и имат стойността на дума или израз. Пример са пътните знаци, картинките в буквара и т.н. В крайна сметка пиктограмите се стилизират до концепцията всеки символ (буква) да представлява самостоятелен звук.

Произхода и напредъка на изкуството да се пише можем да открием далеч в миналото, като почнем от египетските йероглифи (4000 г. пр. н.е.), Вавилонската клиновидна писменост (3500 г. пр.н.е.); китайските йероглифи (3000 г. пр.н.е.), индийските букви (2000 г. или повече пр.н.е.) и т.н.
Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система.

Писмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, приблизително на територията на днешни Ливан и Израел.

855 г. - Глаго̀лицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

863 г. - Кирилицата се приписва като дело на Климент Охридски - ученик на Кирил и Методий. За основа на новата азбука е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.

ИНОВАЦИЯ	ПЕРИОД	ПОВЪРХНОСТИ ЗА ПИСАНЕ
Розетският камък довел до разшифроването на египетските йероглифи.		Най-старият писмен материал е камъкът, а инструмента за писане - длетото.
Пример за вавилонска писменост, 587 г. пр.н.е.	Около 3300 г. пр.н.е.	В Шумер се появила за пръв път клинописната писменост. Върху мека глинена плочка се отбелязват резки с клинообразна показалка, след което се изпича. 12 век пр.н.е. - Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система. Писмеността възниква във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, приблизително на територията на днешни Ливан и Израел.
Египетски папирус с образ на фараон.	Около 3100 г. пр.н.е.	Египтяните се научили да изработват папирус от сърцевината на нилската тръстика. През вековете от различни култури била ползвана и кората на дървета, като бреза, бъз, бряст и т.н. Черница е била използвана в Китай, а смокиня от ацтеките. Интересен факт е, че английската дума за книга (book) произлиза от англо-саксонското boc (бреза).
Надписи от династията Шан.	1600-1100 г. пр.н.е.	Най-старата форма на китайския писмен език са надписи, върху черупки на костенурки по времето на династията Шан. Изписването се извършвало чрез метална игла с дървена дръжка.
Пергамент.	Около 1000 г. пр. н.е.	Пергамент - обработена телешка, овча, козя или друга кожа. Започвайки да конкурира библиотеката в Александрия (Египет), египтяните забраняват продажбата на папирус на град Пергам. Тогава Пергам си създава нов материал за писане – пергамент, направен от животинска кожа.
Библията на метален носител, открита в Йордан.		Метални плочи от меки метали като като олово, месинг (евреите, спартанци и римляни), мед или бронз (гърците).
Слонова кост.		Предпочитана от римляните, но рядка и скъпа суровина била слоновата кост.
Восъчен таблет.	Около 4 век пр.н.е.	Таблетки, изработени от дърво или слонова кост, и покрити със слой от восък. Използвали са ги асирийците, гърците и римляните. Понякога две плочи са свързани с панти. За писане служи заострена показалка. За писане се ползва и издълбаването на дървени плочки (без наличието на восък). Пример е Евангелието на Св. Матей.
Оризова хартия.	105 г.	Цай Лун изобретява хартията в Китай. Той предлага копринена коприна на своя император Хо Ли. Древната рецептата се пази в тайна, но принципът и до наши дни е все един и същ - сбиване на растителни влакна - от дървесина, памук, лен, коноп или ориз.
Черна дъска за писане с тебешири.	Края на 1700 г.	Черната дъска с тебешири е въведена в края на 1700 г.
Съвременен хард диск.	1956 г.	Първият създаден твърд диск е разработан от IBM с възможност да съхранява 5 MB информация. Технически дискът с търговско име RAMAC (random access memory for accounting and control) изглеждал като хладилник и тежал 1 тон.
Аудиокасета.	1963 г.	Аудиокасета е носител на информация на магнитна лента. На нея може да се записва както аналогов сигнал (музика и говор), така и данни (цифров сигнал).
Грамофон.	1870 г.	Грамофонната плоча е аудионосител, най-често изработен от поливинилхлорид. Върху диска има бразда, която е насочена спирално към центъра на диска (плочата); тази бразда представлява записа. Когато плочата е поставена на грамофона и се върти със определените обороти, върху плочата се поставя иглата, която е закрепена на тонрамото, иглата влиза в браздата "канала" на плочата и започва да трепти, тези механични трептения на иглата се трансформират в електричен сигнал посредством дозата, който се усилва през усилвател и се подава на високоговорителя.
Фонограф.	1877 г.	Томас Едисон изобретява фонографа - устройство за записване на звук върху восъчен цилиндър.
Компютърът на Атанасов-Бери (Atanasoff-Berry Computer, съкращавано ABC) Джон Атанасов	1942 г.	Първият модерен компютър е създадената от Джон Екърт и Джон Мокли изчислителна машина ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer). Завършен през 1946 г., ENIAC дължи славата си на пресмятания на балистични траектории за съставяне на артилерийски таблици за нуждите на сухопътната армия и флота и преди всичко на изчисленията по създаването на водородната бомба. Продължителен и ожесточен съдебен процес между две фирми-гиганти от компютърния бранш разкри истината за най-голямото интелектуално пиратство на двадесети век – изобретенията на Джон Атанасов са били използвани, без неговото знание, при създаването на ENIAC и в следващите поколения големи ЕИМ. По този драматичен начин, с тридесетгодишно закъснение, ученият получи полагащото му се признание на първооткривател. В края на 30-те години той търси начин да се улеснят изчисленията (решаването на големи системи линейни алгебрични уравнения), необходими за изследователската му работа. Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и се опира на цифровия подход. През декември 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери създава прототипа на първата електронноизчислителна машина (ЕИМ), напълно завършена през 1942 г. В създаването й са използвани четири изцяло нови принципа на действие: двоичната система, регенеративна памет, логически схеми като елементи на програма и електронни елементи като носители на данни.
Гъвкав магнитен носител.	1971 г.	Първата дискета (гъвкав магнитен носител) е изобретена от Алън Шугърт, служител в IBM и е съхранявала едва 100 килобайта.
Компактдиск (CD).	1979 г.	Компактдискът (CD) е оптичен носител на информация с обем от 750 MB нагоре, който се чете с помощта на лазер. 1982 г. започва масово производство. Компактдискът се изработва от поликарбонат, покрит с много тънък слой алуминий (в началото се е използвало злато) със защитно покритие от лак. Информацията на диска се записва във вид на спирална пътечка чрез т. нар. питове - ямички издълбавани в поликарбонатния слой. Ако светлината от лазера попадне на "площадка" (без дупка), се отразява и се улавя от фотодиода.
USB флаш.	1994 г.	USB (Universal Serial Bus) флашката се състои от малка печатна платка, защитена с пластмасова, метална или гумирана обвивка.
Blu-ray диск.	1995 г.	DVD диска побира 4,7 GB обем информация и е завършен през 1995 г. Следват други дискове: HD DVD дисковете имат капацитет от 15 GB, но формата е изоставен. Blu-ray носителя е с капацитет до 25 GB данни

Хората са спряли да се кланят на Слънцето и да вярват в магии в мига в който са проумяли принципите на които е подчинен света. В разбирането на света се корени и силата да бъде подчинен той. Запаметяващите устройства използват свойствата на материята, които човек може да долови. Съзнавайки лимита на човешките рецептори, човекът е открил съществуването на други светове, каквито само технологиите могат да направят достъпни.

• Всички сме чували за прословутите 24 кадъра в секунда. Те ни позволяват да виждаме движение, а не поредица от самостоятелни изображения.
• Скорост на импулси в човешкото тяло. В спорта реакция по-бърза от 14-16 стотни се приема за фалстарт. Това е времето, което е нужно на нервните импулси да бъдат обработени от сетивен орган (мозъка) и бъде изпратен отговор до мускулите, които да реагират.
• Човешкото ухо може да възприеме звукови трептения в диапазона 16Hz – 20кHz.
• А колко от вас знаят, че човек вижда само 3 цвята - червен, син и зелен. Толкова рецептора за цвят има в очите ни. Видимата част на светлината за човек е дъгата, която представлява тези цветове подредени по дължина на вълната. Вариациите на цветове включват нюанс, насищане и осветеност, като човешкото око може да разграничи около 10 милиона различни.

Графика на цветообразуването

Спектралният свят, който сме опознали благодарение на технологиите

 

Някой животни различават 2 цвята, птиците - 4 (син, зелен, червен и ултравиолетов), а рибите дори повече.

По-голяма част от сведенията за околния свят човек получава чрез зрението си. А дължина на светлината (nm) е физичният еквивалент на усещането ни за цвят.
Всичко това обобщава човешките опити да предава и приема информация и задоволява човешката нужда от общуване.

Човешкото око е чувствително и възприема като светлина само малка част от спектъра на електромагнитните вълни. Дължината на вълната (във вакуум) на видимата светлина лежи в интервала от 400 nm до 700 nm.

Ето илюстрация за това колко тесен е спектърът на светлината, който очите ни е способен да възприеме:

Употребата на различни диапазони на електромагнитните дължини на вълната позволяват набавянето на допълнителна информация (цвето- и формоусещане). Изгледи според излагането на различни видове светлина: видима, инфрачервена, ултравиолетова, рентгенова и т.н.:

Приложение на спектралният анализ (облъчване на обекти) е установяването на състава (химичните елементи) на небесните тела, за което не е нужно дори посещаването им.

Вече обяснихме какво наричаме цветове. Сега ще се спрем върху материите ползвани за боядисване.

Пигмента е материал, който променя цвета на отразената светлина в резултат на селективното поглъщане на определна дължина на вълната.

ЦВЯТ	ДЪЛЖИНА НА ВЪЛНАТА	ЧЕСТОТА
червен	~ 700–630 nm	~ 430–480 THz
оранжев	~ 630–590 nm	~ 480–510 THz
жълт	~ 590–560 nm	~ 510–540 THz
зелен	~ 560–490 nm	~ 540–610 THz
син	~ 490–450 nm	~ 610–670 THz
виолетов	~ 450–400 nm	~ 670–750 THz

 

С думи прости, ако едно тяло осветено от слънчева светлина изглежда червено, това значи, че отразява червеният цвят (вълните с дължина от 700 до 630 nm), а поглъща останалите - оранжевия, жълтия, зеления, синия, лилавия и т.н. (вълните с дължина от 630 до 400 nm).
Белите тела отразяват целия видим спектър, а черните изцяло го поглъщат.
Пигментите се използват за оцветяване на бои, мастила, пластмаси, платове, козметика, храни и други материали.

Питали ли сте се защо небето е синьо? Атмосферата е смесица на газове и други вещества, през която прониква слънчевата светлина. По-дългите вълни като червено, оранжево и жълто, минават директно през частиците и малък процент се отразяват от тях. Обаче по-късите вълни на другите цветове (синият диапазон) се абсорбират от газовите молекули и се разпръскват в много посоки, което и виждаме.

 

Интересен клон от пиротехниката, която всички сме наблюдавали, е изстрелването на фойерверки. За направата им са нужни източник на кислород, гориво, опаковка и източник на цвят.
Съществуват два основни механизма за получаване на цвят при фойерверките – накаляване и луминисценция. При първият начин се отделя светлина чрез нагряване, а при втория - без нагряване.
За придаване на цвят се добавят в горенето метални соли, които излъчват характерни цветове.

Атомите на всеки елемент абсорбират енергията и я освобождават като светлината в специфичен спектър. Например, когато се нагрява натриев нитрат, електроните на натриевите атоми абсорбират топлинна енергия. Това високо-енергийно възбудено състояние не трае дълго и електроните на натриевите атоми бързо освобождават енергията си от 200 kJ/mol, което е енергията на жълта светлина.

При всеки цветови модел пълната палитра цветове се получава чрез смесването на ограничен брой основни.

ЦВЕТОВИ МОДЕЛ	ИЛЮСТРАЦИЯ	ОСНОВНИ ЦВЕТОВЕ	ПРИНЦИП
RGB		Red - червен Green - зелен Blue - син	Използва се основно при мониторите и интернет. Компютърните монитори създават цветовете подобно на телевизионните приемници – от излъчването на три лъча – червена (Red), зелена (Green) и синя (Blue) светлина. Смесването на тези основни цветове дава бял цвят - адитивен принцип. Може да се наблюдава при включени прожектори.
CMYK		Cyan - синьозелено Magenta - пурпурно Yellow - жълт Key - най-често е blacK - черен	CMYK се използва в печатарската промишленост. При смесването на основните цветове се получава черен цвят - субтрактивен принцип.
HSB		Hue - оттенък Saturation - насищане Brightness - яркост	Вместо цветовете се ползват техните характеристики.
Lab		Luminosity - осветеност A – преход от червено към зелено B – от синьо към жълто.	Lab модела позволява съхраняване на цветовете независимо от характеристиките на монитора или изходните устройства.

Първото находище на графит било открито през 1565 г. близо до местността Gray Knotts в Англия.
Графита е кристална форма на въглерода. През 18 век немският химик А. Г. Вегнер предвидливо избрал името му от гръцкото "graphein"  - "да пиша".
Средната дължина на линия оставена от молив е 56 км или 45 000 думи.
Повече от половината от всички моливи, идват от Китай . През 2004 г., заводи произвеждат 10 милиарда молива, достатъчно за да обиколят Земята повече от 40 пъти.
Моливи могат да пишат при нулева гравитация и са били използвани за началото на американските и руските пространствени мисии, въпреки че инженерите на НАСА са били притеснен за запалимостта на дървото в чисто кислородната атмосфера, да не говорим за заплахата от летящи парченца графит.
В днешно време моливите се произвеждат от прахообразен графит, смесен с глина и вода. Тази смес се изтегля във форма на спагети, които се пекат, след това се топят в масло или разтопен восък, за да се запълнят миниатюрните дупки и направят писането гладко. "Спагетите" се слагат в дървената част и след това се режат и боядисват.
 

Spoiler:

През 1565 г. е открит графитът близо до местността Gray Knotts в Англия. Графитът в това находище се оказал чист и качествен. Химията била още в ранния си етап и решила, че откритият графит е някаква форма на оловото. Понеже графитът бил изключително мек, трябвало да му се измисли обвивка. Първоначално бил увиван в канап, фина телешка, овча или козя кожа (пергамент).
Били открити находища на графит и на други места по света, но те нямали чистотата и качествата на английското. Суровината от тези находища трябвало да се натрошава и така от тях оставал само графитен прах. Англия се радвала на монопола си при производството на моливи, до момента, в който бил открит метода за преработка на графитения прах. Характерните квадратни английски моливи продължавали да се произвеждат и през 1860 г.

Първият опит за производство на графитената сърцевина за молива се прави в Нюрнберг, Германия през 1662 г. Била използвана смес от графит, сяра и антимон.

През 1761 г. немският химик Фабер смила на прах донесен от въглищното находище в Настаср графит, пречиства го с вода и така получава чист графитен прах. След непрекъснати изследвания, Фабер забелязва, че ако добави сяра, антимон и колофон в графита и след това ги затопли, може да се получи по-твърд графит, който е още по-лесен за писане и запазване. Освен това, той решава да увие хартия върху по-твърдия графит във формата на руло и така неговите "моливи" започват да привличат все по-голям интерес сред хората.
Чак в началото на 19-ти век, когато започват да се изместват постепенно писалките, чиито дръжки са от пера, моливът се разпространява широко сред хората. Италианците Simonio и Lyndiana Bernacotti първи създали дървената основа. С така създаденият молив начертали първите скици на дърводелските си проекти.

През 1795 г. Никълъс Жак Конте открил метод за смесване на стрит на прах графит с глина и формирането на сместа в пръти, които се изпичат в пещ. Чрез промяна на съотношението на графит-глина, твърдостта на графитите може да се променя. Този метод на производство открит по-рано - през 1790 г. от австриеца Joseph Hardtmuth от Кох-I-Noor, остава в употреба.

Цветните моливи имат прибавени пигменти към графита. Появяват се в началото на XX-ти век и стават много популярни през втората му половина. Използват се основно за рисуване в училище от по-малките ученици.

Думата на иврит за мастило е deyo, отразяваща чернотата. Мастилото е течност, съдържаща различни пигменти и/или оцветители.
При продуктите за покрития (бои, емайли) пигментите са съставката, която дава цвят на покритието. За разлика от багрилата, пигментите не се разтварят в системата, а се диспергират (смилат).

Ранни видове мастила:

• Египетското мастило е било съставено от няколко натурални оцветителя направени от метали, покривен слой на семена, бобови зърна и други подобни.
• Индийското мастило е черно и е създадено в Азия.
• Желязно - галовото мастило е използвано от много художници (работили преди 19 в.) за рисуване.
• Мастилото масово навлиза в човешкият живот, чрез въвеждането му в писалките, химикалките, а впоследствие и принтерите.

В съвременната култура мастила се ползват и в татуировките и менди (рисунките с къна).

Откриването и овладяването на електроенергията е не просто нов етап в човешката история, а началото на нова епоха - Информационната.

Шведският инженер Хенри Киелсон отбелязва в своята книга "Изчезнала технология", че змиите в тръбите се транслират от йероглифите като "сереф", което означава "да свети", т.е. символизират някаква форма на електричество.

Въпреки че някои електрически явления са известни още от Древността, значим научен напредък в тази област е постигнат през 17-18 век. Дълго време практическото приложение на електричеството остава ограничено. Едва в края на 19 век се създават първите електрически технологии, намерили приложение в промишлеността и бита, като през следващите десетилетия бързото развитие в тази област довежда от цялостна промяна на стопанския и обществения живот. Със своята изключителна гъвкавост като източник на енергия електричеството се използва за почти неограничен кръг от цели - в транспорта, отоплението, осветлението, телекомуникациите, изчислителната техника. Електроенергията е гръбнакът на съвременното индустриално общество.

В компютаризираната ни ера електричество е незаменимо. Ако не за съхранението, то поне за създаването и обработването на информация. Има няколко аспекта по които да се определи годността на запаметяващите устройства - колко презаписа може да понесе, колко може да поддържа един сектор, трайност в години и др.

• Навсякъде пише, че флаш устройствата не са вечни, а многократната употреба води до тяхното забавяне. Лично аз наскоро си изпрах една флашка и тя стоически издържа на топлината и водата.
  It's hard to say how long a flash drive will "last". It's going to be subject to the same electro/magnetic deterioration any other electronic or magnetic media is subject to: over time, the cells will lose their charge state, resulting in the discreet 1s and 0s being muddled. I've heard 10 years used as a liberal outside number for "this is when data will deteriorate".
  Теоретично срокът на годност за флашките е 20 години при стайна температура. Тези данни обаче са заблуждаващи, защото реалният живот на този носител не се измерва във време, а в брой на циклите за записване. Всеки записан или изтрит файл е един цикъл. Четенето на файловете не се брои. Производителите „гарантират” един милион цикъла, но обикновено флашките пре­стават да работят много преди 100-хилядния цикъл, като дори още по-рано се амортизира конекторът за USB порта.
  Според тест с 1G Sony Microvault USB Flash Drive, флашката издъхва след 90 593 104 презаписа. Всъщност записаното на нея все още е достъпно, но дава отказ за нов запис.
• Компакт дискове (CD, DVD, Blu-Ray, HD-DVD). Компактдисковете имат трайност гарантирана за 50 г., според производителите им, което се оказва оптимистична прогноза. На пресконференции, проведени в Европа и САЩ, водещи производители на дискове коригираха средния срок на годност: 30 години за фабрично записаните продукти; 15 години за тези, „изпечени” в домашни условия. Проведени лабораторни тестове, а и самата практика показват, че качествата на празните дискове рязко се влошават след една година престой в магазините.
• Мемори карта - не повече 10 хиляди записа и изтривания на файлове.

Изглежда най-обективната оценка за трайността на тези сравнително млади устройства ще получим като свидетели.
Оказва се, че хартиените носители превъзхождат многократно по дълготрайност съвременните технологии:

• Специално обработен пергамент или обезкислена хартия (500 години)
• Съвременни книги (1–5 века)
• Вестници (20 години – 1 век)
• Снимки (100 години)

 

Питали ли сте се някога, защо компютрите ползват двоичен код - низове от 0 и 1? Защо не ползват десетичната бройна система, с която сме свикнали да смятаме в ежедневието си? Отговора е чисто технически: компютрите са електроуреди и използват две възможни състояния - включен и изключен ток.
За състоянието "включено" е присвоена стойност "1", а за "изключено" е присвоена стойност "0". Наличието на друго състояние и следователно по-голяма основа на бройната система, се реализира с т.нар. квантови компютри, но за сега те не са широко разпространени.
Бинарния принцип е избран по няколко причини:
При наличието на трилиони електрически е най-простото решение.
Надеждно изгражда електрически вериги.
По-лесен е за операции, сравнено с десетичната бройна система примерно, с която сме свикнали в ежедневието. Все пак имаме само две възможни цифри - 0 и 1.
Булевият тип данни лесно илюстрира състоянията включено/изключено, вярно/невярно, +/- и т.н.
 

ТЕХНОЛОГИЯ	ИЛЮСТРАЦИЯ	ЗАПИС	ЧЕТЕНЕ (0 и 1)	ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА 0 И 1
МАГНИТНИ		Носителят на информация представлява подложка от пластмаса, алуминий или стъкло, върху която е нанесен слой от материал, който може да се намагнетизира (железен или хромов окис, платина).	Създадените намагнетизирани петна с различна полярност (север-юг или юг-север) отговарят на единиците и нулите.	Според магнитното поле.
ОПТИЧНИ		При CD-ROM и DVD-ROM дисковете: Върху стъклен диск-матрица се прогарят чрез лазерен лъч вдлъбнатини. Повърхността се състои от изпъкналости и равни участъци, представящи единиците и нулите. Щампованата повърхност се покрива с метален отразяващ слой (обикновено алуминий).	Отразяващите и неотразяващите участъци представят физически единиците и нулите на двоичните числа.	Според различната отразителна способност.
		При CD-R и DVD-R дисковете: Използва се отразяващ метален слой, върху който има органична боя, която пропуска светлината. Когато област от боята се загрее чрез записващия лазерен лъч, тя става непрозрачна.	Пропускателната способност определя двете състояния - 0 и 1.
		При CD-RW и DVD-RW (DVD+RW, DVD-RAM) дисковете: Използва се слой от сплав, която може да има две фазови състояния: кристално – с 20% отражателна способност и аморфно -  с 5%.
		Носителят на информация представлява диск от пластмаса, върху който е нанесен слой от отразяващ светлината материал. Върху отразяващия слой може да се създават миниатюрни петна, които не отразяват светлината.	Създадените с лазер ямки (питове) впоследствие разсейват четящия лазер, който минава върху тях и се интерпретират като нули, а равните части - като единици.
МАГНИТНО-ОПТИЧНИ		Едната страна на магнито-оптичния диск е обърната към лазер с променлива мощност, а другата – към електромагнит. При изтриване лазер нагрява желаната област до около 200°С, при която се загубват магнитните свойства на материала. Това позволява да се изтрие съществуващата информация  чрез равномерно магнитно поле, което не засяга останалите области от диска, които са при нормална температура. При запис се използват едновременно лазерния лъч и магнитното поле.	По време на четене, лазерът се използва при ниска енергия, за да изпрати неутрално поляризирана светлина към повърхността на МО диска. Областите на МО диска, които съхраняват двоични нули отразяват светлината с различен ъгъл на поляризация от този на областите с двоични 1.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ		USB флаш памет, карти флаш памет и SSD (Solid-State Drive) устройства: В чипа на флаш паметта има мрежа от колони и редове. Във всяка пресечна точка на мрежата има клетка, като в най-простия случай всяка клетка съхранява един бит информация и се състои от един полеви транзистор със специална електрически изолирана област, наречена floating gate ("плаващ" затвор). Този транзистор може да пази информацията много години. Наличието или отсъствието на заряд кодира един бит информация. При запис зарядът се подава на плаващия затвор по един от двата начина (зависи от типа на клетката): инжекция на „горещи електрони” или тунелиране на електрони. Триенето чрез ефекта на тунелиране използва вълновите свойства на електроните. Представлява преодоляване от електрона на бариера (диелектрик) с малка дебелина.

 

Tenacious DNA - видео материал разглеждащ началото на писмеността

 ● http://chemistry.about.com/od/fireworkspyrotechnics/a/fireworkcolors.htm
 ● http://scifun.chem.wisc.edu/chemweek/fireworks/fireworks.htm
 ● http://en.wikipedia.org/wiki/Pigment
 ● http://bg.wikipedia.org/
 ● http://www.pin-bg.com/advices-c.html
 ● http://pt.wikipedia.org/wiki/Cueva_de_las_Manos
 ● http://sawaal.ibibo.com/exams-education-and-references/who-discovered-pencil-570556.html
 ● http://www.djmcadam.com/antiquity-ink.html
 ● http://www.mylearning.org/learning/investigate-archaeology/Making%20Roman%20Ink.pdf
 ● http://forums.data.bg/index.php?showtopic=2001314
 ● http://inventors.about.com/od/gstartinventors/a/Gutenberg.htm
 ● http://www.dipity.com/nsmith111/the-history-of-communication/
 ● http://www.historian.net/hxwrite.htm
 ● http://bulgarian.cri.cn/1/2007/07/11/1@58799.htm
 ● http://fizikamatters.99k.org/
 ● http://www.adventist.kz/bible_history.htm
 ● http://discovermagazine.com/2007/may/20-things-you-didnt-know-about-pencils
 ● http://www.oldandsold.com/articles10/paper-making-1.shtml
 ● http://www.britannica.com/EBchecked/topic/329791/language/27191/Evolution-of-writing-systems
 ● http://www.webexhibits.org/pigments/intro/history.html&usg=ALkJrhg8luQ8L1cmv_a-v_AV5g0Y5oo-CQ
 ● http://www.webexhibits.org/pigments/intro/visible.html
 ● http://www.guardian.co.uk/artanddesign/jonathanjonesblog/2007/dec/10/caveartrocks
 ● http://www.personal.rdg.ac.uk/~scsharip/Charcoal.htm
 ● http://www.bulgarianproperties.bg/statii-ot-bulgaria/peshtera-magurata-v-bulgaria-1626.html
 ● http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=411268
 ● http://myebook.bg/?page_id=342
 ● http://assets.panda.org/downloads/wwf_paper_buying_guide_bg.pdf
 ● http://bnr.bg/Pages/default.aspx
 ● http://www.bress.net/blog/archives/114-How-Long-Does-a-Flash-Drive-Last.html
 ● http://www.anandtech.com/show/2738/8